Чашката на наргилето е най-често керамичен (макар че има и метални) контейнер за тютюн, който седи на върха на наргилето. Някои хора наричат чашката “глава” или “тапа”, на английски е „bowl“ – купичка.
Добрата чашка е плитка и разлата – осигурява по-голяма повърхност за директно нагряване на тютюна. Така се използва материала по-ефикасно и “готвенето” изисква по-малко време. Добре е да няма остър ръб, защото пречи на плътното прилепване на фолиото, а понякога и го къса. Задължително трябва да е лакирана, защото иначе сиропът от тютюните попива в чашката и предава вкус и няма измиване. Аз лично предпочитам само ръбът да не е лакиран, защото така фолиото се захваща по-добре.
Препоръчвам ви заедно с наргилето да си купите поне още една чашка (като обърнете внимание да има същия тип поставяне, защото има два вида – „мъжки“ и „женски“). Първо, удобството да напълниш две чашки в началото и после да пушиш на ротационен принцип цяла вечер е несравнимо. Второ, чашката е консуматив – понякога се пука от топлината, може да я изпуснете и счупите, може да загори или да се вмирише неспасяемо (особено онези с нелакираната повърхност). Има стотици видове чашки, но тук ще обърнем внимание само на основните и най-разпространените.
Най-използваната чашка в арабските страни е традиционната египетска или Egyptian Clay Bowl. Прави се на ръка, като понякога изработката е доста немърлива, но това рядко пречи на самото пушене от нея. Подходяща е за тютюни с по-ниска влажност от типа на Накла и разновидностите ѝ – Mizo, Nakhla mix и тн.
По света се намират и двойни, тройни и четворни чашки за наргиле. Тройните ги има и в България на цена от 15-20 лева. Позволяват да си правите „коктейли“ чрез ползване на три различни тютюна, които се пушат едновременно. Също удобно е да сменяш едната част, докато другите вървят – получава се приятен затворен кръг, който се прекъсва само от приближаващия понеделник. Продават се в някои от арабските магазинчета, но ако нямате такава, а искате да си направите коктейл от два или повече тютюна, просто ги смесете предварително, в каквото съотношение си прецените и използвайте любимата си чашка. Това е и начин да спестите хем от тютюн, хем от въглени.
Другата отличителна форма е funnel или phunnel bowl. Към този момент, у нас все още не се продават такива, но може да се опитате да симулирате формата с алуминиево фолио. В класическите чашки най-често соковете изтичат през дупките на дъното в рамките на 1 час, което теоретично разваля по-бързо вкуса. При този тип чашка, соковете се задържат максимално дълго и като цяло приготвянето ѝ става по-лесно и бързо от вортекс-а. Има няколко размера – от съвсем малки (Tangiers Pico), до малки, средни и големи, като последните побират над 50 грама тютюн. По наша преценка, малките чашки са най-практични и удобни. Побират между 10 и 20 грама тютюн, в зависимост от марката, като пушенето може да продължи с пъти повече време, в сравнение с обикновените чашки. Съветваме всеки, за който наргилето е любимо удоволствие, да се сдобие с такава чашка, по възможност оригинална Tangiers. Да, намират се единствено в американските сайтове, скъпи са, но си заслужава. Разбира се, обикновените китайски фънели, вършат почти същата работа, струват по няколко евро и ги има налични в почти всички европейски сайтове.
И на последно място, но не по важност, представяме Vortex bowl. Наред с чашките тип phunnel, вортексите са едни от най-разпространените и предпочитани на запад. В последно време и тук тенденцията е същата. Намират се почти навсякъде из арабските магазинчета в суров, глинен (нелакиран) вариант и струват по 3-4 лева. Изцяло лакираните са за предпочитане. Продават се във всички сайтове, включително и европейските, като цената им е не повече от няколко евро. Задължително трябва да притежавате такава, особено ако предпочитате по-сочни и влажни тютюни, с други думи, всичко по-различно от Nakhla.
Основно изискване за добро пушене е добре и равномерно нагряна чашка. Тези от по-тънка керамика не задържат достатъчно топлина, макар че загряват и отдават по-лесно. Кухите и много нагънати чашки също не са практични, както и металните, по същата причина.
Идеята не е тютюнът да гори или тлее като влезе в контакт с въглена. Целта е тютюнът да се пече бавно. Представете си гювеч в глинен съд на фурна – не го приготвяте като го залепите на реотана, защото ще изгори моментално, без да се сготви. Вместо това го държите на разстояние от източника на топлина, като не е нужна висока температура, а самият глинен съд помага за бавното, ефективно готвене.
Чашката трябва да бъде така нагрята, че тютюнът да почне да се готви в нея от всички страни, не само повърхността, която е най-близо до въглена. И не само това – ако чашката задържа достатъчно топлина не е нужна непрекъсната висока температура.
Можем значително да подобрим процеса на натрупване и отделяне на топлина, като облицоваме чашката с фолио от вътрешната страна, заредим я с тютюн и я завием отгоре още фолио. Така се получава нещо като капсула от фолио, която позволява перфектно загряване и готвене на тютюна, а и значително улеснява почистването. За това прочетете повече на страницата, посветена на фолиото!