Алуминиевото фолио се използва за облицоване на чашката отвътре и покриване отгоре. В момента у нас има избор между два вида фолиo:
- Тънкото фолио за наргиле, което се продава на кръгчета или квадратчета в картонени кутийки. To прилепва по-добре по чашката и е по-лесно за оформяне, но се къса много лесно. Предимството му е, че има разделителни хартийки между всеки две листчета, които са много полезни за избърсване на ръце и пособия, особено ако не сте си в къщи. И това, че е предварително форматирано.
- Нормалното домакинско алуминиево фолио на ролка. Препоръчвам ви да ползвате такова. То е значително по-издържливо на опън, дупчене, мачкане и е може да се купи от всякъде, за разлика от другото. Освен това е и по-евтино: 30 метра ролка е около 5 лева – ще имате за дълго време.
В случай на колосален недоимък импровизирайте с всякакви подръчни фолиа, като станиол от шоколад, друго сладко изкушение, или алуминиеви тарелки за скара.
Практично е да си развиете няколко метра фолио, да го сгънете и да го сложите в куфарчето на наргилето (или в торбата, ако нямате куфарче, но това просто означава, че трябва да си купите куфарче!). Така елиминирате шанса да закъсате някъде в полеви условия.
Сега за самото поставяне на фолиото. Има три основни правила – да се облицова чашката максимално плътно, да не се опира горния слой фолио в тютюна и да не се правят големи дупки.
Защо се облицова чашката? Това е вероятно най-важното въведение, което промени навиците и преживяването ни с наргилето. Облицоването позволява много по-ефективно и равномерно нагряване на тютюна. След като се облицова чашката, зареди се с тютюн и се затвори отново с фолио, тютюнът реално седи затворен в една капсула от фолио и се пече отвсякъде.
Това много скъсява времето за “готвене” на тютюна и пушенето може да започне само след 4-5 минути, без да се разчита на ударно (агресивно) нагряване в началото, което овъглява горния слой на тютюна в чашката и разваля вкуса. Освен това почистването става значително по-лесно, защото никога не остава нагар по чашката! Само вадя фолиото и го хвърлям, понякога дори не мия чашката, защото няма от какво. Избърсване със салфетка върши работа.
Как се облицова чашка със фолио?
- Вземам едно парче фолио (без значение дали е от форматираното или съм си откъснал от ролката) и го поставям върху чашката, центрирано.
- Натискам с палец средата му така че да опре в дъното на чашката и го заглаждам да покрие дъното плътно. На повърхността на фолиото се отпечатват силуетите на дупките по дъното на чашката. Получава се нещо като фунийка.
- С палец започвам да притискам фолио към стените на чашката, докато направя един пълен оборот и фолиото е прилепнало плътно по стените.
- Над ръба на чашката остават да стърчат краищата на фолиото – приглаждам ги навън, да обхванат ръба на чашката. Готово!
Сега ако дръпна въздух отдолу на чашката, не би трябвало да пуска, а и всмукването това ще помогне за по-добро прилепване. Остава само да направя дупки там, където се виждат силуетите на дупките по фолиото (в сегашната ми чашка са общо 5 дупки). Това правя с клечка за зъби и гледам размера на дупките във фолиото да отговаря на размера на дупките на чашката.
Горния слой на фолиото поставям максимално опънат, за да не се опира в тютюна в чашката. Допирът кара тютюнът да почне да тлее, защото влиза в почти директен контакт с въглена. Това е и основната причина да не държа въглена в средата на чашката през цялото време. Най-добре е да е изместен от центъра и винаги да е стъпил на ръба на чашката – така я затопля по-добре.
Тук има един трик, който можете да прилагате, ако тютюнът винаги ви изгаря отгоре, преди да се е опекъл добре отдолу. Това означава, че нямате добър контрол върху жегата. Препоръчвам ви да слагате фолио от ролка, при това на няколко слоя. Примерно откъснете по-голямо парче, сгънете го на 2 или 4 и ползвайте полученото, за да покриете чашката. Може да пробвате и да зареждате по-малко тютюн, това обикновено помага.
И последно – за дупките по фолиото. Много разпространен е един инструмент, който често се нарича “игленик”. Хора дупчат с карфица или игла за постигане на максимално фини дупки, други ползват кламер или кабарче с пластмасова глава (известно и като pin-че). Виждал съм да се ползва дори кензан (kenzan, от японски – това е тежка основа със шипове, върху която се подреждат цветя за икебана). Някои щипки за наргиле вървят с игла за дупчене, обикновено нефункционална, защото е с тъп връх. Аз ползвам върхът на клечка за зъби или карфица, която нося забодена в дунапрена на куфарчето за наргиле.
Има най-различни теории за вида, разположението и броя на дупките по фолиото. При всяко положение, никога, ама никога не правете големи дупки по фолиото! Ако дупките ви са с диаметър като клечка за зъби или повече – прекалили сте. Сменяйте фолиото докато е време.
Аз лично предпочитам да правя малко дупки, вместо да заприличва фолиото на сито (което е най-често срещаната практика по света и в наргиле баровете). Защото по-малкото и малки дупки:
- не пропускат толкова много пепел в чашката, а това изключително важно за качеството и продължителността на пушенето
- позволяват по-добър контрол върху въздушния поток и изгарянето на въглена, виж по-долу
- намаляват шанса за скъсване на фолиото
Според мен всичко е въпрос на баланс, умение и предпочитание. Разбира се, зависи и от формата и размера на чашката. Изпробвайте и си харесайте метод. Ако след приключване на пушенето имате много пепел в чашката, вероятно са ви големи дупките (или твърде много на брой, или не чистите добре от пепел по време на пушене). Ако тютюнът ви изгаря много бързо, опитайте да поставяте въглена така, че не цялата му площ да е над дупки, за да не се „активизира“ целия при всяко дърпане.
И накрая малко висш пилотаж.
В момента съм на такава система: правя общо 10-12 дупки, като ги разполагам близо до края на чашката (но не съвсем до ръба), в два концентрични кръга. Това оставя самият център на чашката без дупки, което е добре, понеже ми позволява да поставям въглена там след като чашката е идеално наргята. По този начин мога да нагрявам тютюна в средата без да се притеснявам от изгаряне (защото като дърпам въгленът не се „активизира“ в частта си, която е над центъра на чашката), а ако се отделя пепел, тя не попада в дупките.
Освен това, ако има множество дупки, през повечето от тях ще влиза не-загрят въздух, а въгленът винаги ще е с цялата си площ върху дупки. От това следва, че при всяко дръпване той ще се „активизира“, съответно грее повече, което води до неравномерно изгаряне.