Редовното и съвестно почистване на наргилето е от голямо значение, ако искате то да ви служи дълго и вярно. Главният проблем с непочистеното наргиле е, че след време в него се натрупва аромат от всички тютюни, които сте пушили, което влошава вкуса на дима. Може да се стигне до момент, в който не се разбира какъв тютюн всъщност е зареден, заради отложенията по тръбата, маркуча или чашката!
Ето какво ви препоръчвам като процедури за почистване.
Наргилето
Тялото на наргилето се замърсява основно отвътре – в тръбата. След всяко пушене пускайте силна струя вода през нея, но това няма да е достатъчно в дългосрочен план. Купете си от някой магазин цилиндрична пластмасова четка с много твърд косъм и с нея търкайте в тръбата на всеки 4-5 пушения. Ще се изумите какви неща ще излязат 🙂
Като погледнете през единият край на тръбата, вътре не трябва да се виждат неравности и бабунки. Ако от край до край профилът не е идеално кръгъл, значи имате налепи някъде. Действайте с четката.
На някои наргилета тръбата се разглобява на няколко части с винт. От една страна това е добре, защото много улеснява почистването, но от друга прави тръбата по-неиздръжлива, тъй като резбата (особено в алуминиевите тръби) се скапва доста бързо.
Чашката
Ако следвате принципите за облицоване на чашката с фолио, не би трябвало да имате проблеми с почистването ѝ. Просто изхвърляте фолиото и измивате основно с топла вода. Препоръчвам да пускате силна струя вода от към долната част на чашката, тъй като там се събират основно соковете.
Чашките спокойно можете да пуснете в миялната машина, както и да търкате с препарат като Cif, който се справя чудесно с нагара. Но ако ви се получава нагар, опитайте да разберете какво не правите правилно при облицоването – дали фолиото се къса някъде и изтичат сокове, или зареждате прекалено много или прекалено течен тютюн?
Препоръчвам ви винаги да имате поне една резервна чашка. Случва се от топлината или след доста употреба керамиката да се спука спонтанно и се получава много неловка ситуация, особено в разгара на вечерта. В такива случаи можете да си симулирате чашка само от фолио, но това изисква малко умения и старание 🙂 Освен това с резервата ще можете да правите ротация и докато почиствате и зареждате едната, ще пушите от другата.
Стъклото
Стъклото е лесна работа – може да се пуска в миялна, а понеже е стъкло не задържа много миризмата. Аз лично моето го мия с Cif, ако случайно по дъното се отложат някакви боклуци, но това рядко се налага. Повечето пъти малко сапун е достатъчен.
За да си улесните живота ви препоръчвам след пушене дори да не миете наргилето, поне да излеете водата от стъклото. Така хем то няма да се вмирисва, хем тръбата няма да седи във вода още няколко часа, което ѝ удължава живота.
Ако имате много голямо наргиле може да си е занимавка всеки път да миете гигантското стъкло – съчувствам ви! Но точно при големите наргилета е най-важно почистването, защото обикновено размерът води до занемаряване. А какъв е смисълът от едно красиво, голямо наргиле, ако не се пуши добре?
Маркучът
Това е най-проблемният компонент. На теория би трябвало да можете да почистите всеки маркуч като му пуснете силна струя вода и го миете със сапун отвътре. Бодвате единият край в батерията на мивката, а другия – в канала, и пускате силно водата. След минута спирате, затапвате с пръст единият край на маркуча, а в другия наливате малко веро и вода. Затапвате и другия край и разклащате добре в продължение на минута. Накрая изплаквате пак със силна струя и оставяте да изсъхне.
Да, обаче! Тази чудесна схема често бива спъвана от един важен факт: доста от продаваните у нас маркучи не са 100% washable; с други думи миенето не им се отразява добре. Има един модел, които са с нещо като облицовка от пресована хартия от вътрешната страна. Те се вмирисват ужасно бързо и са невъзможни за миене с вода. Други пък имат сглобки от картон – същите проблеми. Трети уж са ОК, но като ги миеш и протичат от някъде, или се разпадат залепените места, или мухлясват…
С две думи – пригответе се да си купите нов маркуч, ако имате проблем с миенето на сегашния ви.